Fingerfucking Sex Fingerfucking Slaves

Performances Vil Fingerfuckingbeautifulunclothedsexslaves Hu Tag Asi Opino Fingerfucking Beautiful Unclothed Sex Slaves

Vil Fingerfuckingbeautifulunclothedsexslaves Hu Tag Asi Opino Fingerfucking Beautiful Unclothed Sex Slaves

Политиката на бойкот, премълчаване, не-посещаване и съзнателно омаловажаване, се опитва да постави под въпрос съществуването на радикалното изказване в България. Публиката, изкуствоведите, журналистите съзнателно игнорират случващото се, държат се така сякаш им е било платено за това. Това вакумиране на общественото пространство, липсата на дискусия и отговорност за изреченото или написаното допринася за тоталната пасивност, неангажираност и чувство за малоценност и вторичност на цялото общество. Това поведениe затваря изкуството в «собствения му кръг» и го превръща в импотентно мърморене на уморени от живота старци!

Ние сме млади! Ние сме живи! Ние използваме нашата собствена жива кръв, а не кръвта на стреснати, нещастни животни или темперна боя! Ние не си играем на Елевсински мистерии, ние говорим за неща, които се случват тук и сега! (3)

УЛТРАФУТУРО

-----
1. Р.Руенов, “Aкционизъм в България”, в-к “39 грама” #004, 15-30.11.2005

2. Парафразирайки Ги Дебор, който казва: “Oтвори вената си, за да видиш дали кръвта ти е червена”, ние отговаряме: “Отвори вената си за да видиш дали си жив!”. (Ултрафутуро)

3. Съвсем различно от «днес и сега» на Ничш, който употребява тези думи за да обозначи тактилни преживявания. Виж Боряна Росса, «За живите и мъртвите...» (също изпратен по elektrik_bg като “Мъж претрепа 10 000 души с презерватив”), глава «ВИЕНСКИ АКЦИОНИЗЪМ. НИЧШ-РИТУАЛ. ПСЕВДО РИТУАЛНОСТ И 3-ТО СОРТНИ ПЪРФОРМАНСИ», cult.bg, 2005-07-12

Изложба на Кристо и Жан-Клод в художествената Академия?
Всичко е същото ли е или не е?

Преди около 6-7 години, когато все още бях студентка в Художествената академия в София, посещавах един спец-курс по история на съвременното изкуство. Този курс пълнеше кабинета по история на изкуството със студенти, които искаха да знаят какво става по света, а не само в нашата страна. Лектори бяха художници и изкуствоведи, които присъстваха активно в художествения живот, но не бяха преподавателиу в академията. Може би точно този факт създаде сериозно напрежение в тоталитарните среди на това учебно заведение, и курса беше забранен.
Независимо от протестите на студентите, посещаващи този курс, той не беше възобновен, защото ръководството сметна, че преподаваният материал се намира в идеологическо противоречие със мисията на Художествената академия.
Една от лекциите след забранат се проведе вече извън Академията на територията на СБХ, Шипка 6, в кабинета (до колкото си спомням) на Борис Данаилов.

В същия този курс си спомням, че слушах лекция за изкуството на Кристо и Жан Клод, което естествено премълчавано и скрито през 70-80 получи гласност през 90-те.

И изведнъж Художествената академия започна да се гордее, че такъв именит художник е рисувал на нейните стативи, изключително талантливите си студентски етюди. Изпълнена със гордост, че уча в институцията, която е отгледала с майчинска ласка такъв международно известен художник-гений, аз слушах със затаен дъх неговата история и си мислех, че след като съм там, където “неговите стъпки още отекват”, значи има шанс и за мене да стана световно известен гений.

В течение на лекцията, въщност разбрах, че не тази академия, която прогонва курса, в който се разказва Кристовата легендата е допринесла за неговия успех, а някои други фактори. И това ме накара да обърна внимание на тези други фактори, и преди всичко на начина, по който неговото изкуство се е формирало.

След тази лекция (която мисля че беше на Лъчезар Бояджиев) се появи една прекрасна легенда, очарователна със своята фантастичност. Тя беше по-скоро прелестна и вдъхновяваща, отколкото смущаващо-объркваща, като тази, която описваше заслугите на академията за формирането на Кристо.

Наричам тази история легенда, защото мисля, че дори и да има голям процент истина в нея, тя беше поукрасена от моето тогавашно съзнание, което повече се стараеше да помни, отколкото да си води записки. А воденето на записки и без това беше трудно нещо, защото винаги стоях притисната до вратата от други студенти, които също искаха да слушат .

Та тази прекрасна легенда гласеше, че за да се изхранва като беден студент, Кристо бил принуден да рисува огромни пейзажи-паравани, които били монтирани по движението на влаковата линия. Целта на пейзажите била да закриват това, което не трябвало да се вижда и да създават “виртуална нарисувана реалност”, показваща напредъка на родната индустрия и селско стопонство. Аз си представях нещо подобно на Панорамата в Плевен. Технически това е доста сложна задача - да превърнеш цялата страна в параван. Това е втората причина да наричам тази история “очарователна легенда”. Но основния смисъл на историята беше, че всъщост точно тези занимания на Кристо са довели съзнателно или под-съзнателно до идеята му да режисира пейзажи, да опакова архитектурни обекти и да превръща сгради като Райхстага в политическо изказване.

dPerformances Vil Fingerfuckingbeautifulunclothedsexslaves Hu Tag Asi Opino Fingerfucking Beautiful Unclothed Sex Slavesp Fingerfucking f f Beautiful Beautiful

aPerformances Vil Fingerfuckingbeautifulunclothedsexslaves Hu Tag Asi Opino Fingerfucking Beautiful Unclothed Sex Slavesy q u Slaves Beautiful Sex